Душата ми – в пожар.
И къщата е в жар.
Градила съм я с тухли от лъжи.
Не е любовен плам.
Ще спре сърцето, знам.
Порутена, съдбата ми тежи.
Отломките са в мен
и с рани всеки ден
от въглените съм изпепелена.
След клечка от кибрит –
запален динамит.
Как в пушек асматично дишат вени?
Припламне ли искра,
фаталната игра
разруха е и прах в барутна бездна.
В душата ми – пожар!
Дали животът дар
е щом се губя в пламъци и чезна?
© Цветето Б. All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
