Ако погълне мрак светлината,
а виковè са сетните ми думи.
И търся в мен добротата,
а тя изчезнала по друми.
Ако намеря чуждо портмоне
и бързо в пазвата го скрия.
Щастлив, злорадо казал си – добре,
ще има за пържоли и ракия.
Ако разплакано сираче зърна,
самò да рови във боклука.
И продължа, не се обърна,
загледан в своята сполука.
Ако забравя бащина заръка,
на слабия ръка да давам.
Да бъда близък с чужда мъка,
добър да бъда, да прощавам.
Ако на болката се смея.
Дали е редно да живея!?
© Хари Спасов Все права защищены