18 дек. 2006 г., 23:44

ДАЛИ Е ТОВА..?

683 0 5

От тичане се разраниха нозете ми,
да бягам след абсурдни копнежи.
Да обича умори се вече сърцето ми,
само едничка самотата е в него.


Ще отрежа мечтите си - бели крила,
а вместо тях ще нося черна носия.
Не искам химери и влюбени тежки слова,
не искам страст, огън, нито магия!


Ще превърна в храм душата си бяла,
единствено нея успях да спася.
Без крилата си аз пак ще съм цяла,
но дали това е животът? Дали е това?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...