18.12.2006 г., 23:44

ДАЛИ Е ТОВА..?

682 0 5

От тичане се разраниха нозете ми,
да бягам след абсурдни копнежи.
Да обича умори се вече сърцето ми,
само едничка самотата е в него.


Ще отрежа мечтите си - бели крила,
а вместо тях ще нося черна носия.
Не искам химери и влюбени тежки слова,
не искам страст, огън, нито магия!


Ще превърна в храм душата си бяла,
единствено нея успях да спася.
Без крилата си аз пак ще съм цяла,
но дали това е животът? Дали е това?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...