Дали защото пътят ми върви през тръни
или защото тръните са в мен - във мисълта?!
Аз все живея някак тъжно,
дори да знам, че радост е дошла.
Дали защото всеки ден копнях я,
или защото късно я съзрях?!
След нея пак останах празна,
макар да бях изпълнена със жар.
Дали защото с обич свята
раздавах къс по къс от моята душа,
сега е станала на пясък -
във всеки има по прашинка - част от любовта.
Дали защото е така?
Сега съм не във рая...
Вървя сред тръни,
с надеждата да срещна радостта...
© Ивелина Димова Все права защищены