Дали защото пътят ми върви през тръни

или защото тръните са в мен - във мисълта?!

Аз все живея някак тъжно,

дори да знам, че радост е дошла.

Дали защото всеки ден копнях я,

или защото късно я съзрях?!

След нея пак останах празна,

макар да бях изпълнена със жар.

Дали защото с обич свята

раздавах къс по къс от моята душа,

сега е станала на пясък -

във всеки има по прашинка - част от любовта.

Дали защото е така?

Сега съм не във рая...

Вървя сред тръни,

с надеждата да  срещна радостта...