20 апр. 2020 г., 19:42

Дали Любовта е нещо временно?

775 5 15

Може би не съм жена, а котка.

Или Орисница ме е проклела,

да ми се мърка на дивана кротко

завита с твоята стара фанела.

 

Днес избърсвам сълзите си скришом,

усещайки се бездомна и ненужна,

в часове, като този, във които

се нуждая някой силно да ме гушне.

 

А някога прибра ме във дъжда.

Бе излязъл на пук на лошото време.

Питам единствено защо премълча

че за теб Любовта е нещо временно?

 

 

* Стихотворението е посветено на всички животинки изхвърлени от хората на улиците, бунищата, черните пътища и крайни квартали ... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Докосващо сърцето и съвестта... Поздравления, Ирен!
  • Търпя ви вече цял живот!
    Обичам аз жените! 😊
    Излял съм цяла бъчва пот
    по пода и стените! 😀
  • Котката всичко разбира,
    ала трудно се тренира.
    Май така е и с жените…
    Ама ще трябва да ни търпите.
  • Прилича малко на жена,
    на палава, такава!
    Излъчва много топлина,
    понякога я дава!
    А кучето е друг въпрос,
    съвсем не е коварно!
    Докосва и целува с нос,
    и винаги е вярно! 😊
  • Умилква се, опитомява те
    Под кожата ти влиза,
    Целува те, във скута мърка,
    Но… омръзне ли и – слиза.
    Това е котка все пак ,Юри!
    На „твоя“ ти прилича
    Да я обичаш разрешава,
    Но чак да те обича!?!?
    Виж кучето е друга бира.
    Той е приятел вечен
    Ноооо… и котката и кучето – гледат ни сеира
    И правят ни живота по-весел и по-цветен.

...а любовта ми лае, или мърка... 🇧🇬

И в мен живее мъничка душа.
На плюшена играчка ли приличам?
И често мъркам, да ви утеша,
и като вас умея да обичам.
За късче хляб и кът от твоя дом ...
771 4 9

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...