20 abr 2020, 19:42

Дали Любовта е нещо временно?

  Poesía » Otra
776 5 15

Може би не съм жена, а котка.

Или Орисница ме е проклела,

да ми се мърка на дивана кротко

завита с твоята стара фанела.

 

Днес избърсвам сълзите си скришом,

усещайки се бездомна и ненужна,

в часове, като този, във които

се нуждая някой силно да ме гушне.

 

А някога прибра ме във дъжда.

Бе излязъл на пук на лошото време.

Питам единствено защо премълча

че за теб Любовта е нещо временно?

 

 

* Стихотворението е посветено на всички животинки изхвърлени от хората на улиците, бунищата, черните пътища и крайни квартали ... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Докосващо сърцето и съвестта... Поздравления, Ирен!
  • Търпя ви вече цял живот!
    Обичам аз жените! 😊
    Излял съм цяла бъчва пот
    по пода и стените! 😀
  • Котката всичко разбира,
    ала трудно се тренира.
    Май така е и с жените…
    Ама ще трябва да ни търпите.
  • Прилича малко на жена,
    на палава, такава!
    Излъчва много топлина,
    понякога я дава!
    А кучето е друг въпрос,
    съвсем не е коварно!
    Докосва и целува с нос,
    и винаги е вярно! 😊
  • Умилква се, опитомява те
    Под кожата ти влиза,
    Целува те, във скута мърка,
    Но… омръзне ли и – слиза.
    Това е котка все пак ,Юри!
    На „твоя“ ти прилича
    Да я обичаш разрешава,
    Но чак да те обича!?!?
    Виж кучето е друга бира.
    Той е приятел вечен
    Ноооо… и котката и кучето – гледат ни сеира
    И правят ни живота по-весел и по-цветен.

...а любовта ми лае, или мърка... 🇧🇬

И в мен живее мъничка душа.
На плюшена играчка ли приличам?
И често мъркам, да ви утеша,
и като вас умея да обичам.
За късче хляб и кът от твоя дом ...
771 4 9

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...