20 abr 2020, 19:42

Дали Любовта е нещо временно?

  Poesía » Otra
778 5 15

Може би не съм жена, а котка.

Или Орисница ме е проклела,

да ми се мърка на дивана кротко

завита с твоята стара фанела.

 

Днес избърсвам сълзите си скришом,

усещайки се бездомна и ненужна,

в часове, като този, във които

се нуждая някой силно да ме гушне.

 

А някога прибра ме във дъжда.

Бе излязъл на пук на лошото време.

Питам единствено защо премълча

че за теб Любовта е нещо временно?

 

 

* Стихотворението е посветено на всички животинки изхвърлени от хората на улиците, бунищата, черните пътища и крайни квартали ... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Докосващо сърцето и съвестта... Поздравления, Ирен!
  • Търпя ви вече цял живот!
    Обичам аз жените! 😊
    Излял съм цяла бъчва пот
    по пода и стените! 😀
  • Котката всичко разбира,
    ала трудно се тренира.
    Май така е и с жените…
    Ама ще трябва да ни търпите.
  • Прилича малко на жена,
    на палава, такава!
    Излъчва много топлина,
    понякога я дава!
    А кучето е друг въпрос,
    съвсем не е коварно!
    Докосва и целува с нос,
    и винаги е вярно! 😊
  • Умилква се, опитомява те
    Под кожата ти влиза,
    Целува те, във скута мърка,
    Но… омръзне ли и – слиза.
    Това е котка все пак ,Юри!
    На „твоя“ ти прилича
    Да я обичаш разрешава,
    Но чак да те обича!?!?
    Виж кучето е друга бира.
    Той е приятел вечен
    Ноооо… и котката и кучето – гледат ни сеира
    И правят ни живота по-весел и по-цветен.

...а любовта ми лае, или мърка... 🇧🇬

И в мен живее мъничка душа.
На плюшена играчка ли приличам?
И често мъркам, да ви утеша,
и като вас умея да обичам.
За късче хляб и кът от твоя дом ...
772 4 9

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...