6 янв. 2023 г., 21:42

Дали ми приляга

815 1 5

Перото ми фино, листите бели,

ето я музата, на мен се обляга.

Лист и перо не обичат раздели,

въртя го умело, дали ми приляга?

 

Поредна страница, а музата друга,

отново се питам "Дали ми приляга".

Перо и мастило са мойта прокоба,

а музата гузна при други избяга.

 

Мастилото плаче за страница нова,

опитвам отново, куплет ли се ражда?

Драскам и късам, стихът е в коша,

а така се надявах да ми приляга.

 

Дълго си мислех, че поет се оказвам.

От кошът до мен стихът подскача.

Тихо шепти ми "Недей се отказва,

да бъдеш поет значи да не залязваш".

 

Музата хващам, до мен я притеглям,

перо и хартия пак танцуват танго.

Поет съм, там се оглеждам, в моите

"Дали ми приляга", лист и перо.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослав Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря! Мисля да продължа с писането! Кара ме да се чувствам жив!
  • Хареса ми! Поздравления и успех!
  • Скитница, благодаря за хубавите думи!
    Jackie151, благодаря за поправката!
  • От кошА до мене стихът заподскача.
    Успех!
  • "Поет съм, там се оглеждам, в моите
    "Дали ми приляга", лист и перо."

    Мисля, че това усещане за съмнение са го имали доста от потребителите на сайта! Но щом си хванал ритъма и "перо и хартия пак танцуват танго.", мога само да кажа - Продължавай!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...