Дали ми приляга
Перото ми фино, листите бели,
ето я музата, на мен се обляга.
Лист и перо не обичат раздели,
въртя го умело, дали ми приляга?
Поредна страница, а музата друга,
отново се питам "Дали ми приляга".
Перо и мастило са мойта прокоба,
а музата гузна при други избяга.
Мастилото плаче за страница нова,
опитвам отново, куплет ли се ражда?
Драскам и късам, стихът е в коша,
а така се надявах да ми приляга.
Дълго си мислех, че поет се оказвам.
От кошът до мен стихът подскача.
Тихо шепти ми "Недей се отказва,
да бъдеш поет значи да не залязваш".
Музата хващам, до мен я притеглям,
перо и хартия пак танцуват танго.
Поет съм, там се оглеждам, в моите
"Дали ми приляга", лист и перо.
© Мирослав Георгиев All rights reserved.
