morphine_09
40 результатов
  278 
  320 
  335 
Пред теб коленича, облечен в носия.
Мога ли Апостол да те наричам?
Очите влажни с ръцете си крия.
Дори да не смея, въпроси ще питам.
Загина в кърви, на кауза отдаден. ...
  394 
Идва си, майко, синът ти от служба.
От Родина откраднат и нея да пази.
Войната, майко, е мащеха чужда,
обича смъртта, а чедата си мрази.
Излез със сълзи на портата стара. ...
  284 
Вгледах се в очите на слепец.
В онази безконечна празнота.
Лутах се из тях като крадец,
намерих най-желаната мечта.
Прегърнах я и бързо затърчах, ...
  405 
Когато душата ми плаче,
а мечтите ги изяжда прахта,
тогава теб ще очаквам,
да си светлина през страха.
Когато съм паднал в калта ...
  800 
Танцувам под летния дъжд
с очите които жадувам.
Твой ли съм или чужд?
Моя бъди, а аз ще робувам!
Диктувай пътя в магията водна. ...
  624 
  576 
  493 
Поредната сълза пада на тревата.
Свел глава, крача плахо из Батак.
Родино моя, единствена и свята,
подарък ти нося - стария байрак.
Кажи ми, че дарът ще приемеш, ...
  337 
  648 
Преди да заспиш, потърси ме.
Огледай се, за мен си мисли.
Търсиш ли плам? Открадни ме!
Окован до тебе ме съхрани.
Преди да заспиш, забрави ме. ...
  907 
Там, на ъгъла до вечната арка,
съдби човешки тихо припяват.
Тъкат истории, подпрени на зрака,
същия, който искат да забравят.
Там, на ъгъла до вечната арка, ...
  379 
  705 
  557 
  859 
Питам се, къде е доброто човешко.
Дали го изгубихме нейде по пътя?
Май го оставихме да чака на стопа,
с друг да тръгне и до него да ходи.
Къде е частицата, с която сме хора? ...
  374 
Носим си бремето по пътя безкраен,
изправени ходим, всъщност наведени.
Завои в живота ни, нали се стараем?
Шансът пропускаме отново наперени.
Горчив ни се вижда медецът дори. ...
  309 
Горичка, трева и щурчова песен.
Въздишка, спомен за бабино сладко.
То ми шепти за небосвода чудесен,
а портата клюмнала ме гледа потайно.
Стъпвам отново по пътеката тясна. ...
  404 
Перото ми фино, листите бели,
ето я музата, на мен се обляга.
Лист и перо не обичат раздели,
въртя го умело, дали ми приляга?
Поредна страница, а музата друга, ...
  427 
Показва ни сцената истории човешки.
Там горят и угасват кибритени клечки.
Лицата ни същите, а маските вечни.
Завесата пада, царе ли сме или пешки?
Краката си в нови обувки обуваме. ...
  309 
Топчето черешово гръмна ли вече?
Никой не чака, тича напред в атака!
Знамето българско на бой ги привлече,
Сърцата им тръпнат, тиранин не чакат.
Родината плаче, иго османско на власт, ...
  332 
Есен, есен, пееща тъжна песен.
Мъж се пресяга да я улови.
Тъжна е, нищо, нали е песен?
На брат си желае да я подари.
Един срещу друг по пътека забравена ходят. ...
  387 
Под залеза застава булка засмяна,
до нея – мъж, в сила облечен.
Един до друг са заедно двама,
в сърцето на другия всеки е вречен.
Път ги чака, да минат заречени, ...
  576 
Чакам те там, на старата гара.
Ще дойдеш, защо ли се чудя?
Не ме оставяй, тънещ в забрава,
виждам те идваш или е заблуда?
Влакът нечакан за мене пристига. ...
  735 
Очите човешки са страст и душа.
Говорят с глас, болезнен и вечен.
Обръща се болката в черна сълза,
когато ненужен си, сам и обречен.
Свят един цял за онзи разкриват, ...
  418 
  1040 
Когато нечия душа се отваря,
често в живота се случва така,
за някого, нейде врата се затваря,
далечен за него остава света.
Сънища раждат спомени тежки, ...
  445 
  1305 
  1431 
  1340 
  904 
  712 
  607 
  1109 
  968  11 
  588 
  683  10 
  809 
Предложения
: ??:??