morphine_09
40 результатов
  252 
  282 
  300 
Пред теб коленича, облечен в носия.
Мога ли Апостол да те наричам?
Очите влажни с ръцете си крия.
Дори да не смея, въпроси ще питам.
Загина в кърви, на кауза отдаден. ...
  368 
Идва си, майко, синът ти от служба.
От Родина откраднат и нея да пази.
Войната, майко, е мащеха чужда,
обича смъртта, а чедата си мрази.
Излез със сълзи на портата стара. ...
  268 
Вгледах се в очите на слепец.
В онази безконечна празнота.
Лутах се из тях като крадец,
намерих най-желаната мечта.
Прегърнах я и бързо затърчах, ...
  387 
Когато душата ми плаче,
а мечтите ги изяжда прахта,
тогава теб ще очаквам,
да си светлина през страха.
Когато съм паднал в калта ...
  756 
Танцувам под летния дъжд
с очите които жадувам.
Твой ли съм или чужд?
Моя бъди, а аз ще робувам!
Диктувай пътя в магията водна. ...
  591 
  540 
  466 
Поредната сълза пада на тревата.
Свел глава, крача плахо из Батак.
Родино моя, единствена и свята,
подарък ти нося - стария байрак.
Кажи ми, че дарът ще приемеш, ...
  325 
  614 
Преди да заспиш, потърси ме.
Огледай се, за мен си мисли.
Търсиш ли плам? Открадни ме!
Окован до тебе ме съхрани.
Преди да заспиш, забрави ме. ...
  864 
Там, на ъгъла до вечната арка,
съдби човешки тихо припяват.
Тъкат истории, подпрени на зрака,
същия, който искат да забравят.
Там, на ъгъла до вечната арка, ...
  355 
  678 
  528 
  823 
Питам се, къде е доброто човешко.
Дали го изгубихме нейде по пътя?
Май го оставихме да чака на стопа,
с друг да тръгне и до него да ходи.
Къде е частицата, с която сме хора? ...
  352 
Носим си бремето по пътя безкраен,
изправени ходим, всъщност наведени.
Завои в живота ни, нали се стараем?
Шансът пропускаме отново наперени.
Горчив ни се вижда медецът дори. ...
  290 
Горичка, трева и щурчова песен.
Въздишка, спомен за бабино сладко.
То ми шепти за небосвода чудесен,
а портата клюмнала ме гледа потайно.
Стъпвам отново по пътеката тясна. ...
  384 
Перото ми фино, листите бели,
ето я музата, на мен се обляга.
Лист и перо не обичат раздели,
въртя го умело, дали ми приляга?
Поредна страница, а музата друга, ...
  396 
Показва ни сцената истории човешки.
Там горят и угасват кибритени клечки.
Лицата ни същите, а маските вечни.
Завесата пада, царе ли сме или пешки?
Краката си в нови обувки обуваме. ...
  289 
Топчето черешово гръмна ли вече?
Никой не чака, тича напред в атака!
Знамето българско на бой ги привлече,
Сърцата им тръпнат, тиранин не чакат.
Родината плаче, иго османско на власт, ...
  318 
Есен, есен, пееща тъжна песен.
Мъж се пресяга да я улови.
Тъжна е, нищо, нали е песен?
На брат си желае да я подари.
Един срещу друг по пътека забравена ходят. ...
  369 
Под залеза застава булка засмяна,
до нея – мъж, в сила облечен.
Един до друг са заедно двама,
в сърцето на другия всеки е вречен.
Път ги чака, да минат заречени, ...
  557 
Чакам те там, на старата гара.
Ще дойдеш, защо ли се чудя?
Не ме оставяй, тънещ в забрава,
виждам те идваш или е заблуда?
Влакът нечакан за мене пристига. ...
  716 
Очите човешки са страст и душа.
Говорят с глас, болезнен и вечен.
Обръща се болката в черна сълза,
когато ненужен си, сам и обречен.
Свят един цял за онзи разкриват, ...
  396 
  1007 
Когато нечия душа се отваря,
често в живота се случва така,
за някого, нейде врата се затваря,
далечен за него остава света.
Сънища раждат спомени тежки, ...
  427 
  1276 
  1385 
  1293 
  879 
  686 
  580 
  1070 
  934  11 
  563 
  661  10 
  790 
Предложения
: ??:??