20 мар. 2017 г., 07:41  

Дали Отгоре тъй ми дават знак?...

743 6 11

Объркан съм. Чета отскоро мисли

и съм изпаднал в ужас от това!

От всеки мозък, стига да поискам,

пренасям ги във  моята глава...

 

И тайните за мен не съществуват.

Наясно съм  отрано с всеки ход.

На хората във мислите им плувам

като  презокеански  параход.

 

Въпросът е, щом  аз мога лесно,

защо пък да не го постига друг?...

Тогава... тайните ми  са известни

и сложното  започва ей оттук...

 

Във мислите  ми ще надзърне шефа...

или колегата, комуто   правя кал!...

Ще разваля и на жената кефа –

къде, с коя,  на  Казанова съм играл...

 

За мен  е по-добре да не  надничам

на милата в красивата глава,

че кой  знай, както силно я обичам,

какво ще произлезе от това?

 

Та мисля си – дали  е дарба  свише,

или Отгоре тъй  ми дават знак,

че  щуротиите, които често пиша,

със лихвата ще  плащам  утре  пак?...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Удоволствието е мое, Руми!..
    Приятна вечер!...
  • Благодаря!
  • Казва ти го една патиланка-и за думи и за дела необмислени,съм си развързвала кесията многократно.Та,умната,нали знаеш.А стихът ти ме отвя направо.Както винаги.
  • Благодаря на всички, които днес бяха тук, четоха и коментираха!...
    Руми, ще ти отговоря на въпроса така - от най-дълбокия извор черпя вдъхновение, от Живота!...
    Приятна вечер на всички!...
  • Не мисли за лихвите, а пиши! Поздрави!

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....