20.03.2017 г., 7:41 ч.  

Дали Отгоре тъй ми дават знак?... 

  Поезия » Хумористична
505 6 11

Объркан съм. Чета отскоро мисли

и съм изпаднал в ужас от това!

От всеки мозък, стига да поискам,

пренасям ги във  моята глава...

 

И тайните за мен не съществуват.

Наясно съм  отрано с всеки ход.

На хората във мислите им плувам

като  презокеански  параход.

 

Въпросът е, щом  аз мога лесно,

защо пък да не го постига друг?...

Тогава... тайните ми  са известни

и сложното  започва ей оттук...

 

Във мислите  ми ще надзърне шефа...

или колегата, комуто   правя кал!...

Ще разваля и на жената кефа –

къде, с коя,  на  Казанова съм играл...

 

За мен  е по-добре да не  надничам

на милата в красивата глава,

че кой  знай, както силно я обичам,

какво ще произлезе от това?

 

Та мисля си – дали  е дарба  свише,

или Отгоре тъй  ми дават знак,

че  щуротиите, които често пиша,

със лихвата ще  плащам  утре  пак?...

 

 

 

© Роберт Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Удоволствието е мое, Руми!..
    Приятна вечер!...
  • Благодаря!
  • Казва ти го една патиланка-и за думи и за дела необмислени,съм си развързвала кесията многократно.Та,умната,нали знаеш.А стихът ти ме отвя направо.Както винаги.
  • Благодаря на всички, които днес бяха тук, четоха и коментираха!...
    Руми, ще ти отговоря на въпроса така - от най-дълбокия извор черпя вдъхновение, от Живота!...
    Приятна вечер на всички!...
  • Не мисли за лихвите, а пиши! Поздрави!
  • Роби, толкова много ме развесели тази твоя дилема... Прочетох стихотворението ти с удоволствие и не спирам да се питам, от кой извор черпиш своето вдъхновение! Прекрасно! Поздрав!
  • Присъединявам се към останалите.... и не му мисли толкова. Достатъчно е, че ни радваш! Поздрави, Роби!
  • Не мисли за лихвите. Мисли колко усмивки си предизвикал с щуротиите си и колко настроения си подобрил. По-хубаво от това, здраве му кажи! )) Де да можех и аз така!! ))
  • Винаги си плащаме, и то заедно с лихвите ... Но аз не бих искала да чета мислите на другите, не съм сигурна, че ще ми хареса , а и определено не бих се съгласила някой да чете моите . А стихотворението е разкошно и майсторски поднесено, както винаги!
  • Ще плащаш... Прегледай си сметките! Не сме дорасли още за телепатията ми се струва... Благодаря за усмивките, добре ми дойдоха с кафето!
  • Рано или късно:като гръм от смълчано небе...Или като ранена птица,в отхвърлен миг ще разбереш- сълза да топли твоята зеница...Роби, всеки сам си носи кръста.Разкошна лирична дисекция!
Предложения
: ??:??