Объркан съм. Чета отскоро мисли
и съм изпаднал в ужас от това!
От всеки мозък, стига да поискам,
пренасям ги във моята глава...
И тайните за мен не съществуват.
Наясно съм отрано с всеки ход.
На хората във мислите им плувам
като презокеански параход.
Въпросът е, щом аз мога лесно,
защо пък да не го постига друг?...
Тогава... тайните ми са известни
и сложното започва ей оттук...
Във мислите ми ще надзърне шефа...
или колегата, комуто правя кал!...
Ще разваля и на жената кефа –
къде, с коя, на Казанова съм играл...
За мен е по-добре да не надничам
на милата в красивата глава,
че кой знай, както силно я обичам,
какво ще произлезе от това?
Та мисля си – дали е дарба свише,
или Отгоре тъй ми дават знак,
че щуротиите, които често пиша,
със лихвата ще плащам утре пак?...
© Роберт All rights reserved.
Приятна вечер!...