1 мар. 2014 г., 18:45

Дали отвъд

1.3K 0 9

                                             Сляп ли съм?

                                               Или нощта

                                     полярно дълга

                                                             се оказва

                                     и всред вихрите ù ледни

                                     крачим...

                                                               Без посока?...

                                              Сляп ли съм?

                                      Дали отвъд облака

                                      на сплъстените

                                                               Омраза

                                             и Невяра,

                                              за ослепените очи,

                                       ще има пак

                                                                съзвездност?

                                       Или отново           

                                                единствено 

                                                  миражи?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милко Кънчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Оценявам като Сани! С отличен! С малко думи си казал толкова много! Имаш дар от Бога - талант!
  • хубаво!
  • Напомни ми нещо мое младежко...мило ми стана!
    Хареса ми, поздрав!
  • За "ослепените очи" са облаците... С повече лична сила и вяра, се надявам да ги пробият и прогледнат...

    Пожелавам ти хубав ден, Милко!

    П.С. Слабата оценка не е от мен, оценила съм стиха с отличен.
  • Знам, че има небе Санвали, но за "ослепените очи", сега къде е? Кога, как?.. Насилие... Ослепени... Дали ще имат силата, или така ще се затворят завинаги, което и се случва.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...