1.03.2014 г., 18:45

Дали отвъд

1.3K 0 9

                                             Сляп ли съм?

                                               Или нощта

                                     полярно дълга

                                                             се оказва

                                     и всред вихрите ù ледни

                                     крачим...

                                                               Без посока?...

                                              Сляп ли съм?

                                      Дали отвъд облака

                                      на сплъстените

                                                               Омраза

                                             и Невяра,

                                              за ослепените очи,

                                       ще има пак

                                                                съзвездност?

                                       Или отново           

                                                единствено 

                                                  миражи?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милко Кънчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Оценявам като Сани! С отличен! С малко думи си казал толкова много! Имаш дар от Бога - талант!
  • хубаво!
  • Напомни ми нещо мое младежко...мило ми стана!
    Хареса ми, поздрав!
  • За "ослепените очи" са облаците... С повече лична сила и вяра, се надявам да ги пробият и прогледнат...

    Пожелавам ти хубав ден, Милко!

    П.С. Слабата оценка не е от мен, оценила съм стиха с отличен.
  • Знам, че има небе Санвали, но за "ослепените очи", сега къде е? Кога, как?.. Насилие... Ослепени... Дали ще имат силата, или така ще се затворят завинаги, което и се случва.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...