Mar 1, 2014, 6:45 PM

Дали отвъд

1.3K 0 9

                                             Сляп ли съм?

                                               Или нощта

                                     полярно дълга

                                                             се оказва

                                     и всред вихрите ù ледни

                                     крачим...

                                                               Без посока?...

                                              Сляп ли съм?

                                      Дали отвъд облака

                                      на сплъстените

                                                               Омраза

                                             и Невяра,

                                              за ослепените очи,

                                       ще има пак

                                                                съзвездност?

                                       Или отново           

                                                единствено 

                                                  миражи?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милко Кънчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Оценявам като Сани! С отличен! С малко думи си казал толкова много! Имаш дар от Бога - талант!
  • хубаво!
  • Напомни ми нещо мое младежко...мило ми стана!
    Хареса ми, поздрав!
  • За "ослепените очи" са облаците... С повече лична сила и вяра, се надявам да ги пробият и прогледнат...

    Пожелавам ти хубав ден, Милко!

    П.С. Слабата оценка не е от мен, оценила съм стиха с отличен.
  • Знам, че има небе Санвали, но за "ослепените очи", сега къде е? Кога, как?.. Насилие... Ослепени... Дали ще имат силата, или така ще се затворят завинаги, което и се случва.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....