Дали помниш
Дали помниш като деца какви бяхме
Как общия път тогава деляхме
Колко красиви бяха наш’те мечти
Как грееха силно и наш’те очи
Колко голям за нас беше светът
Колко се радвахме всеки път
Щом заедно по улицата тичахме
Как силно и по детски се обичахме.
Тогава не вярвах че може би днес
Ще вървим от ден на ден и то без
Да знаем какво става с другия
Без да ни е грижа какво губиме.
Тогава за нас хоризонтът широк беше
Душите ни пълни бяха с копнежи
Умирахме да се смеем един на друг
И да успеем да уловим всеки свой миг.
Може би дълбоко тогава сме знаели,
Че няма да бъдем винаги заедно,
Че мечтите са само измама жестока
Че в живота пада се от високо,
Че може много да ни боли
Че може дори да бъдем сами...
Затова всяка минута улавяхме
И спомените никога не забравяхме.
Днес се обръщам назад с наслада
Споменът сладък е наш’та награда
Няма да забравя какво преживяхме,
Нито колко щастливи ние бяхме
Виж ни сега – отдавна пораснали
Но всъщност все същите сме останали –
Сега те боли, но се усмихваш,
а аз се шегувам, но всъщност ми липсваш!
20.08.2005
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Все права защищены
Поздрави!
