Дали сме толкова заспали...
че забравяме какви сме някога били.
Когато обидени бяхме дори на свойте мечти...
Давахме сърце, любов и още нещо...
Бяхме врагове на пошлостта...
но сега след награди,стихове,споделихме.
Забравихме, че хора сме,пишещи
омайни ,думи и слова.
Е велики сме,щом някой с награди ни дарява.
Замислям се ,дали е истинско или!?
Лъжата,вяра ли е...истина...брега облизва.
Гръм...тишина ,къде изчезна ,човечността. ...