21 мая 2008 г., 09:12

Дали ще дойде циганското лято...

1.2K 0 31

Дали ще дойде циганското лято

на нашата жадувана любов?

Разгаря се пожарът във сърцата

и всичко придобива смисъл нов.

 

Дали ще тичаме опиянени

и паднем във прегръдка от лъчи,

задъхани от щедра споделеност,

която като химн ще зазвучи?...

 

Дали и този миг ще си замине,

превърнал се във късен послеслов?

Не ме е страх от приказната зима

на спомена за нашата любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ах,Феичке...само ти го умееш така...
    Благодаря ти за този стих
  • Колко нежно и феерично си го казала-като теб е този стих,миличка ми Вилдан!Понякога си те препрочитам, за да ми стане хубаво на душичката,защото умееш да "осветяваш", ако мога така да се изразя,душичките на тези,които те четат и да им стане красиво и топло!Светъл и топъл ден и на теб желая!
  • ех,колко е пастелно и диво,и невъздържано красиво
  • Дали ще дойде циганското лято
    на нашата жадувана любов?

    Да бъде!!! Чудесен стих, мила Феичка, отново!!!
    С много обич!
  • Дали ще тичаме опиянени
    и паднем във прегръдка от лъчи,
    задъхани от щедра споделеност

    много готино нещо си ти!
    Поздрави за хубавия стих!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...