21 мая 2008 г., 09:12

Дали ще дойде циганското лято...

1.2K 0 31

Дали ще дойде циганското лято

на нашата жадувана любов?

Разгаря се пожарът във сърцата

и всичко придобива смисъл нов.

 

Дали ще тичаме опиянени

и паднем във прегръдка от лъчи,

задъхани от щедра споделеност,

която като химн ще зазвучи?...

 

Дали и този миг ще си замине,

превърнал се във късен послеслов?

Не ме е страх от приказната зима

на спомена за нашата любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ах,Феичке...само ти го умееш така...
    Благодаря ти за този стих
  • Колко нежно и феерично си го казала-като теб е този стих,миличка ми Вилдан!Понякога си те препрочитам, за да ми стане хубаво на душичката,защото умееш да "осветяваш", ако мога така да се изразя,душичките на тези,които те четат и да им стане красиво и топло!Светъл и топъл ден и на теб желая!
  • ех,колко е пастелно и диво,и невъздържано красиво
  • Дали ще дойде циганското лято
    на нашата жадувана любов?

    Да бъде!!! Чудесен стих, мила Феичка, отново!!!
    С много обич!
  • Дали ще тичаме опиянени
    и паднем във прегръдка от лъчи,
    задъхани от щедра споделеност

    много готино нещо си ти!
    Поздрави за хубавия стих!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...