May 21, 2008, 9:12 AM

Дали ще дойде циганското лято...

  Poetry » Love
1.2K 0 31

Дали ще дойде циганското лято

на нашата жадувана любов?

Разгаря се пожарът във сърцата

и всичко придобива смисъл нов.

 

Дали ще тичаме опиянени

и паднем във прегръдка от лъчи,

задъхани от щедра споделеност,

която като химн ще зазвучи?...

 

Дали и този миг ще си замине,

превърнал се във късен послеслов?

Не ме е страх от приказната зима

на спомена за нашата любов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ах,Феичке...само ти го умееш така...
    Благодаря ти за този стих
  • Колко нежно и феерично си го казала-като теб е този стих,миличка ми Вилдан!Понякога си те препрочитам, за да ми стане хубаво на душичката,защото умееш да "осветяваш", ако мога така да се изразя,душичките на тези,които те четат и да им стане красиво и топло!Светъл и топъл ден и на теб желая!
  • ех,колко е пастелно и диво,и невъздържано красиво
  • Дали ще дойде циганското лято
    на нашата жадувана любов?

    Да бъде!!! Чудесен стих, мила Феичка, отново!!!
    С много обич!
  • Дали ще тичаме опиянени
    и паднем във прегръдка от лъчи,
    задъхани от щедра споделеност

    много готино нещо си ти!
    Поздрави за хубавия стих!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...