Дали ще дойде циганското лято
на нашата жадувана любов?
Разгаря се пожарът във сърцата
и всичко придобива смисъл нов.
Дали ще тичаме опиянени
и паднем във прегръдка от лъчи,
задъхани от щедра споделеност,
която като химн ще зазвучи?...
Дали и този миг ще си замине,
превърнал се във късен послеслов?
Не ме е страх от приказната зима
на спомена за нашата любов...
© Вилдан Сефер Всички права запазени
Благодаря ти за този стих