27 мар. 2009 г., 13:12

Дали си спомняш...

877 0 22

 

Музика>>>

 

Дали си спомняш светлите ни нощи?
Снега, затрупал цъфнали дървета.
И... нищо, че е пролет и ухае.
(Сковани са земята и небето).

Една соната тихичко звучеше
и сливаше въздишките ни топли.
От страст и нежност мрежи ни плетеше.
Ще може ли докрай да ни запази?

В прегръдките ти сгуших любовта си.
Оставих част от себе си в очите.
Догаряща от пламналия пòвей,
в прозореца останах със мечтите.

Поели в две посоки по самички,
скубехме на времето косите.
Усмихвахме се, ей тъй, от неволя,
а в себе си прикривахме сълзите.

Ще пази ли Балкана наште тайни,
навявани от страхове и преспи.
А ехото дали ще ги разказва
и дълго да напомня за греха ни...



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...