27.03.2009 г., 13:12

Дали си спомняш...

873 0 22

 

Музика>>>

 

Дали си спомняш светлите ни нощи?
Снега, затрупал цъфнали дървета.
И... нищо, че е пролет и ухае.
(Сковани са земята и небето).

Една соната тихичко звучеше
и сливаше въздишките ни топли.
От страст и нежност мрежи ни плетеше.
Ще може ли докрай да ни запази?

В прегръдките ти сгуших любовта си.
Оставих част от себе си в очите.
Догаряща от пламналия пòвей,
в прозореца останах със мечтите.

Поели в две посоки по самички,
скубехме на времето косите.
Усмихвахме се, ей тъй, от неволя,
а в себе си прикривахме сълзите.

Ще пази ли Балкана наште тайни,
навявани от страхове и преспи.
А ехото дали ще ги разказва
и дълго да напомня за греха ни...



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...