Дали си спомняш...
Музика>>>
Дали си спомняш светлите ни нощи?
Снега, затрупал цъфнали дървета.
И... нищо, че е пролет и ухае.
(Сковани са земята и небето).
Една соната тихичко звучеше
и сливаше въздишките ни топли.
От страст и нежност мрежи ни плетеше.
Ще може ли докрай да ни запази?
В прегръдките ти сгуших любовта си.
Оставих част от себе си в очите.
Догаряща от пламналия пòвей,
в прозореца останах със мечтите.
Поели в две посоки по самички,
скубехме на времето косите.
Усмихвахме се, ей тъй, от неволя,
а в себе си прикривахме сълзите.
Ще пази ли Балкана наште тайни,
навявани от страхове и преспи.
А ехото дали ще ги разказва
и дълго да напомня за греха ни...
© Анета All rights reserved.
