Дали от миналото си въздишка,
не знам, но днес сърцето ми те иска.
Дали за теб дъхът ми спира,
не знам, но мъката в мен умира.
Дали си лик забравен от душата,
не знам, за мен си стих недоизказан
в тъмнината.
Дали за пристан аз мечтая
дали за теб се моля в съня,
не знам, но всяка болка свършва в Рая
и залеза ще питам аз за теб докрая!
© Красимира Все права защищены