Дали от миналото си въздишка,
не знам, но днес сърцето ми те иска.
Дали за теб дъхът ми спира,
не знам, но мъката в мен умира.
Дали си лик забравен от душата,
не знам, за мен си стих недоизказан
в тъмнината.
Дали за пристан аз мечтая
дали за теб се моля в съня,
не знам, но всяка болка свършва в Рая
и залеза ще питам аз за теб докрая!
© Красимира All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
