9 янв. 2010 г., 17:51

Дали след нас ще цъфнат бодли

732 0 3

Винаги има за какво да се плаче.
Винаги има за какво да се страда.
Глупак е онзи, който търси
в живота само наслада.
Безмилостната истина,
горещата любов чертаят кръстопът
и търсим пътя нов.
 И слънце е, и дъжд, и сняг дори вали,
различни са и пъстри човешките съдби.
Обичаме, разлюбваме, плачем и се смеем.
В браздата на живота семената сеем.
Дали след нас ще цъфнат рози
или пък плевели с бодли,
това зависи само и единствено
от добрината в човешките души.
Винаги има за какво да се плаче.
Винаги има за какво да боли.
Истината разбери за всеки дъх и миг.
Тогава истински ще бъдеш ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Ченкина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това е стихотворение е за проблематиките в живота, за тези времена, които не са непременно весели. Аз иначе се чувствам чудесно. Благодаря за мнението.
  • Чудесно е!Но не мисля,че живота е толкова скучен и тъжвн.Повчето хора само това намират в него,но това не значи,че не е и весел и хубав.
    Браво!6ца от мен.
  • Поздравления!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...