Jan 9, 2010, 5:51 PM

Дали след нас ще цъфнат бодли

  Poetry » Love
733 0 3

Винаги има за какво да се плаче.
Винаги има за какво да се страда.
Глупак е онзи, който търси
в живота само наслада.
Безмилостната истина,
горещата любов чертаят кръстопът
и търсим пътя нов.
 И слънце е, и дъжд, и сняг дори вали,
различни са и пъстри човешките съдби.
Обичаме, разлюбваме, плачем и се смеем.
В браздата на живота семената сеем.
Дали след нас ще цъфнат рози
или пък плевели с бодли,
това зависи само и единствено
от добрината в човешките души.
Винаги има за какво да се плаче.
Винаги има за какво да боли.
Истината разбери за всеки дъх и миг.
Тогава истински ще бъдеш ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Ченкина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това е стихотворение е за проблематиките в живота, за тези времена, които не са непременно весели. Аз иначе се чувствам чудесно. Благодаря за мнението.
  • Чудесно е!Но не мисля,че живота е толкова скучен и тъжвн.Повчето хора само това намират в него,но това не значи,че не е и весел и хубав.
    Браво!6ца от мен.
  • Поздравления!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...