9.01.2010 г., 17:51

Дали след нас ще цъфнат бодли

737 0 3

Винаги има за какво да се плаче.
Винаги има за какво да се страда.
Глупак е онзи, който търси
в живота само наслада.
Безмилостната истина,
горещата любов чертаят кръстопът
и търсим пътя нов.
 И слънце е, и дъжд, и сняг дори вали,
различни са и пъстри човешките съдби.
Обичаме, разлюбваме, плачем и се смеем.
В браздата на живота семената сеем.
Дали след нас ще цъфнат рози
или пък плевели с бодли,
това зависи само и единствено
от добрината в човешките души.
Винаги има за какво да се плаче.
Винаги има за какво да боли.
Истината разбери за всеки дъх и миг.
Тогава истински ще бъдеш ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Ченкина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това е стихотворение е за проблематиките в живота, за тези времена, които не са непременно весели. Аз иначе се чувствам чудесно. Благодаря за мнението.
  • Чудесно е!Но не мисля,че живота е толкова скучен и тъжвн.Повчето хора само това намират в него,но това не значи,че не е и весел и хубав.
    Браво!6ца от мен.
  • Поздравления!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...