Дали сме щастливи сега
От градушката все се боим,
от дъжда се пазим на сухо,
все не можем да кажем: "любим"
и сърцето ни бие на кухо.
А щом почувстваме топлина,
забиваме нокти и зъби
и чакаме пак светлина -
да пораснат отровните гъби.
Тогава удря ни гръм,
забравяме клетвите люти,
вече нямаме капчица срам,
за да бъдат думите чути.
И дали сме щастливи сега?
Всеки крачи сам под дъжда...
26.03.2016
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Аластор Все права защищены
