Alastor (Аластор) Alastor (Аластор)
7 101
14 abr 2016, 18:30

Дали сме щастливи сега

543 0 1

 

 

От градушката все се боим, 
от дъжда се пазим на сухо,
все не можем да кажем: "любим"
и сърцето ни бие на кухо.

 

А щом почувстваме топлина, 
забиваме нокти и зъби
и чакаме пак светлина -
да пораснат отровните гъби.

 

Тогава удря ни гръм,
забравяме клетвите люти,
вече нямаме капчица срам, 
за да бъдат думите чути.

 

И дали сме щастливи сега?
Всеки крачи сам под дъжда... 
 
26.03.2016
 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аластор Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Веси_Еси (Еси)
    Веси_Еси (Еси)
    Дали? ... Това е въпросът.
    Харесах! Поздрави!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0