Дали сме щастливи сега
От градушката все се боим,
от дъжда се пазим на сухо,
все не можем да кажем: "любим"
и сърцето ни бие на кухо.
А щом почувстваме топлина,
забиваме нокти и зъби
и чакаме пак светлина -
да пораснат отровните гъби.
Тогава удря ни гръм,
забравяме клетвите люти,
вече нямаме капчица срам,
за да бъдат думите чути.
И дали сме щастливи сега?
Всеки крачи сам под дъжда...
26.03.2016
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аластор Всички права запазени
