От градушката все се боим,
от дъжда се пазим на сухо,
все не можем да кажем: "любим"
и сърцето ни бие на кухо.
А щом почувстваме топлина,
забиваме нокти и зъби
и чакаме пак светлина -
да пораснат отровните гъби.
Тогава удря ни гръм,
забравяме клетвите люти,
вече нямаме капчица срам,
за да бъдат думите чути. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up