7 авг. 2008 г., 13:43

Дали те има

789 0 1


скрит в дебрите тъмни, някъде може би там.
а аз не мога да прогледна в мрака,
за да  ти даря светлина.
за да се върнеш от онзи свят.
къде си?
а дали ще се върнеш?
изгря звезда на небосклона.
нова - само за теб.
а ти къде си?
воювам срещу мрачните сили.
гоня мечти.
и като се сетя, всичко си отива.
времето лети.
е, няма те.
тъжна съм.
бродя пак по улиците.
вдишвам "чистия" въздух.
оставям стъпките си в сивия прах.
и те търся.
нали надеждата умира последна.
но теб те няма.
леко отчаяние.
безпокойство.
но вдигам глава.
гледам напред.
и знам, че ще те срещна един ден.

твоя
любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калина Норшаян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всичко, за което пишеш ми е много познато и близко, тъжно и все пак много завладяващо...

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...