Aug 7, 2008, 1:43 PM

Дали те има

  Poetry
790 0 1


скрит в дебрите тъмни, някъде може би там.
а аз не мога да прогледна в мрака,
за да  ти даря светлина.
за да се върнеш от онзи свят.
къде си?
а дали ще се върнеш?
изгря звезда на небосклона.
нова - само за теб.
а ти къде си?
воювам срещу мрачните сили.
гоня мечти.
и като се сетя, всичко си отива.
времето лети.
е, няма те.
тъжна съм.
бродя пак по улиците.
вдишвам "чистия" въздух.
оставям стъпките си в сивия прах.
и те търся.
нали надеждата умира последна.
но теб те няма.
леко отчаяние.
безпокойство.
но вдигам глава.
гледам напред.
и знам, че ще те срещна един ден.

твоя
любов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калина Норшаян All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всичко, за което пишеш ми е много познато и близко, тъжно и все пак много завладяващо...

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...