31 мая 2017 г., 00:11

Дали те открих

2.1K 10 19

Дали те открих?!

 

В плетеница от мисли открих те,

в написани за някой друг редове.

чаша вино налях и отпих те,

в ума ми ликът ти още снове.

 

Думи не искам на възел да връзвам,

от възлите знам, че много боли.

Запалих и свещ, но измръзвам,

само твоят поглед ме топли, гори.

 

Тази вечер ще бъдеш ли с мен?

Да сложа ли чаши и белите свещи?

Ще имам ли пак миг споделен?

Ще имам ли вече нощи горещи?

 

Вплетох много въпроси на възел,

този, от който знам, ще боли,

подредих всички мисли във пъзел

и всички за теб са, знаеш, нали?!

 

Дали си свещта до прозореца, вляво,

дали си топлото вино червено

и моето съзнание трезво и здраво,

и горещата кръв в моите вени?!

 

Не знам вече дали те открих…

Кажи ми, дали жена си реална

или просто измислих те в стих?!

Една дума кажи, но да не е прощална!

 

                                           30.05.2017 г.                                  Велин

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Има я! Има я! Видях я! Прекрасна е! И е по-хубава отколкото в стиха! Но не е моя. Благодаря, Гавраил! Мил коментар.
  • Дори да я няма ти я създаде.За това си творец.Много ми хареса!
  • Благодаря ти, Нежност!
  • Много красиво и нежно. Адмирации Велин!
  • Благодаря ти, Руми! Ти си толкова истински човек!
    Благодаря, Веси! Радвам се, че е докоснало и твоето сърчице.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...