Дали те открих
Дали те открих?!
В плетеница от мисли открих те,
в написани за някой друг редове.
чаша вино налях и отпих те,
в ума ми ликът ти още снове.
Думи не искам на възел да връзвам,
от възлите знам, че много боли.
Запалих и свещ, но измръзвам,
само твоят поглед ме топли, гори.
Тази вечер ще бъдеш ли с мен?
Да сложа ли чаши и белите свещи?
Ще имам ли пак миг споделен?
Ще имам ли вече нощи горещи?
Вплетох много въпроси на възел,
този, от който знам, ще боли,
подредих всички мисли във пъзел
и всички за теб са, знаеш, нали?!
Дали си свещта до прозореца, вляво,
дали си топлото вино червено
и моето съзнание трезво и здраво,
и горещата кръв в моите вени?!
Не знам вече дали те открих…
Кажи ми, дали жена си реална
или просто измислих те в стих?!
Една дума кажи, но да не е прощална!
30.05.2017 г. Велин
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Всички права запазени