31.05.2017 г., 0:11

Дали те открих

2.1K 10 19

Дали те открих?!

 

В плетеница от мисли открих те,

в написани за някой друг редове.

чаша вино налях и отпих те,

в ума ми ликът ти още снове.

 

Думи не искам на възел да връзвам,

от възлите знам, че много боли.

Запалих и свещ, но измръзвам,

само твоят поглед ме топли, гори.

 

Тази вечер ще бъдеш ли с мен?

Да сложа ли чаши и белите свещи?

Ще имам ли пак миг споделен?

Ще имам ли вече нощи горещи?

 

Вплетох много въпроси на възел,

този, от който знам, ще боли,

подредих всички мисли във пъзел

и всички за теб са, знаеш, нали?!

 

Дали си свещта до прозореца, вляво,

дали си топлото вино червено

и моето съзнание трезво и здраво,

и горещата кръв в моите вени?!

 

Не знам вече дали те открих…

Кажи ми, дали жена си реална

или просто измислих те в стих?!

Една дума кажи, но да не е прощална!

 

                                           30.05.2017 г.                                  Велин

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Има я! Има я! Видях я! Прекрасна е! И е по-хубава отколкото в стиха! Но не е моя. Благодаря, Гавраил! Мил коментар.
  • Дори да я няма ти я създаде.За това си творец.Много ми хареса!
  • Благодаря ти, Нежност!
  • Много красиво и нежно. Адмирации Велин!
  • Благодаря ти, Руми! Ти си толкова истински човек!
    Благодаря, Веси! Радвам се, че е докоснало и твоето сърчице.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...