Дали я бе обичал? Кой смее да попита?

Дали за нея бе копнял безкрайно?

Дали броял бе той в очите ù звездите,

дали я беше наблюдавал тайно?

Дали за устните ù той копнял е нощем,

докато спокойна тя до него спеше?

Дали лицето ù в тълпата търси още,

дали желае пак тя негова да беше?

Дали той чул е как шепти сърцето,

откраднато от нейните ръце;

или с на разума безмилостното вето

белязал е любимото лице?

Дали понякога се спира пред вратата

и да почука вдига там ръка,

но под погледа насмешлив на Луната

си тръгва в безпощадна тишина?

Дали я бе обичал? Ето го въпроса.

Ако е вярно всичко – значи да.

Защото истината е реално много проста –

не си отива никога напълно любовта.

Ако обичал е – ще помни вечно.

Ще спира пред прозореца ù нощем.

Макар и да заспива с друга вече,

той дълго ще сънува нея още.