25 сент. 2021 г., 09:40

Дали защото

1.5K 7 11

Дали защото аз без тебе съм

изпразнено от смисъл съдържание,

на срички се разпада моят сън,

за да сглобявам стихове от раните.

Не се римува тази самота,

която нежелана се е впила

в гърдите ми, във въздуха, в света

и в чувството че вече нямам сила.

Дали защото времето не е

такова за каквото си мечтаех,

тъгата ми във вярност се кълне,

превърнала сърцето ми във стряха.

Дали заради гордост или страх,

дали защото съм била глупачка

преглъщайки сълзите не успях

да те забравя и да те изплача.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Гарелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силве… ❤️❤️
    Ели, благодаря!
  • Емоционален, тъжен стих! Много ми хареса! Поздрави, Дени!
  • Имаше една приказка, Дени, за едно момиче, което като заплачеше и от очите му падаха бисери, та сега като те чета се питам, не са ли всичките ти стихове бисери, след които ние вървим в тъмното, вървим и търсим, търсим нещо важно.
    Поздравления за поезията ти!
  • Благодаря ви ❤️
  • Като се изплаче, му олеква на човек....Ако сълзите в твоите стихове, Дени, се превръщаха в бисери, щеше да си много, много богата!!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...