Sep 25, 2021, 9:40 AM

Дали защото

  Poetry
1.5K 7 11

Дали защото аз без тебе съм

изпразнено от смисъл съдържание,

на срички се разпада моят сън,

за да сглобявам стихове от раните.

Не се римува тази самота,

която нежелана се е впила

в гърдите ми, във въздуха, в света

и в чувството че вече нямам сила.

Дали защото времето не е

такова за каквото си мечтаех,

тъгата ми във вярност се кълне,

превърнала сърцето ми във стряха.

Дали заради гордост или страх,

дали защото съм била глупачка

преглъщайки сълзите не успях

да те забравя и да те изплача.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Гарелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силве… ❤️❤️
    Ели, благодаря!
  • Емоционален, тъжен стих! Много ми хареса! Поздрави, Дени!
  • Имаше една приказка, Дени, за едно момиче, което като заплачеше и от очите му падаха бисери, та сега като те чета се питам, не са ли всичките ти стихове бисери, след които ние вървим в тъмното, вървим и търсим, търсим нещо важно.
    Поздравления за поезията ти!
  • Благодаря ви ❤️
  • Като се изплаче, му олеква на човек....Ако сълзите в твоите стихове, Дени, се превръщаха в бисери, щеше да си много, много богата!!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...