25 sept 2021, 9:40

Дали защото

  Poesía
1.5K 7 11

Дали защото аз без тебе съм

изпразнено от смисъл съдържание,

на срички се разпада моят сън,

за да сглобявам стихове от раните.

Не се римува тази самота,

която нежелана се е впила

в гърдите ми, във въздуха, в света

и в чувството че вече нямам сила.

Дали защото времето не е

такова за каквото си мечтаех,

тъгата ми във вярност се кълне,

превърнала сърцето ми във стряха.

Дали заради гордост или страх,

дали защото съм била глупачка

преглъщайки сълзите не успях

да те забравя и да те изплача.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силве… ❤️❤️
    Ели, благодаря!
  • Емоционален, тъжен стих! Много ми хареса! Поздрави, Дени!
  • Имаше една приказка, Дени, за едно момиче, което като заплачеше и от очите му падаха бисери, та сега като те чета се питам, не са ли всичките ти стихове бисери, след които ние вървим в тъмното, вървим и търсим, търсим нещо важно.
    Поздравления за поезията ти!
  • Благодаря ви ❤️
  • Като се изплаче, му олеква на човек....Ако сълзите в твоите стихове, Дени, се превръщаха в бисери, щеше да си много, много богата!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...