10 июл. 2020 г., 23:01

Дамата с виолетката

826 2 9

Въздухът ухае виолетово.  

Романтика през юли споделена...

Една жена с тъга зад воала 

отседна като сянка уморена.

 

И в този миг учудено  съгледах,

как пред очите ресници спусна!

Какво ли крие:неискана победа,

зад аленоизящните си устни?

 

Загледан във времето отдавна:

отново по  юношески се влюбих 

в неразгадана женска тайна...

Хубаво е да си влюбен през юли!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Георги, но не отговарям на условията, които ми предложи!
    И все пак ,може би...😍
  • Дааа...
    Хубаво...
    Лична препоръка - влюбен през юли, с кола, че да спреш край пътя, да викнеш една голяма тройна бира и една малка, последа се оттеглте в хладните покои... Вечерта - речна рибка на керемида, салата, разходка, звезди, ръце...
    Е!
  • Благодаря, че си ме разбрала, Пепи!😍
    Благодаря за коментара, Георги!
    Предстоят топли августовски нощи...🤗
    Приемете юлските ми поздрави!
  • Но още по-хубаво е да си влюбен през всички сезони...
    Поздравявам те.
  • Аз помислих, че маската ѝ била виолетова, а ти зад маската си гледал!
    Поздравления!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...