18 дек. 2006 г., 22:44

Дано ...

822 0 17

Тази вечер децата оставят

на масичката своите писма,

писали са какво пожелават

да намерят под своята елха.

Отдавна вече те не вярват

в дядовците Коледа и Мраз,

и знаят че с това поверяват

ролята единствено на нас.

 

Но знаеш ли, това е чест

да бъдем образа на онзи мит

за доброта и  искрен жест

поднесен в празничния миг.

Усмивката на детските лица

зарежда и дарява с топлина.

Дай Боже, нека всичките деца

открият нещо под своята елха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Виктория много благодаря.

    Поздрав и усмивка от мен.
  • Наско благодаря за пояснението.
    Във всеки от нас живее по едно дете
    Дано да е завинаги ...
  • Жизнено! Браво и от мен.
  • Сладури сте със Стефан
    ... иначе, ако се огледаш, във всяко дете живее по един или повече сладури!
  • Наско благодаря,
    макар да не разбрах
    какво значи "сладури"
    и къде са те не видях.

    Поздрав и усмивка.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...