Тази вечер децата оставят
на масичката своите писма,
писали са какво пожелават
да намерят под своята елха.
Отдавна вече те не вярват
в дядовците Коледа и Мраз,
и знаят че с това поверяват
ролята единствено на нас.
Но знаеш ли, това е чест
да бъдем образа на онзи мит
за доброта и искрен жест
поднесен в празничния миг.
Усмивката на детските лица
зарежда и дарява с топлина.
Дай Боже, нека всичките деца
открият нещо под своята елха.
© Анета Саманлиева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
