18 dic 2006, 22:44

Дано ...

  Poesía
824 0 17

Тази вечер децата оставят

на масичката своите писма,

писали са какво пожелават

да намерят под своята елха.

Отдавна вече те не вярват

в дядовците Коледа и Мраз,

и знаят че с това поверяват

ролята единствено на нас.

 

Но знаеш ли, това е чест

да бъдем образа на онзи мит

за доброта и  искрен жест

поднесен в празничния миг.

Усмивката на детските лица

зарежда и дарява с топлина.

Дай Боже, нека всичките деца

открият нещо под своята елха.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Виктория много благодаря.

    Поздрав и усмивка от мен.
  • Наско благодаря за пояснението.
    Във всеки от нас живее по едно дете
    Дано да е завинаги ...
  • Жизнено! Браво и от мен.
  • Сладури сте със Стефан
    ... иначе, ако се огледаш, във всяко дете живее по един или повече сладури!
  • Наско благодаря,
    макар да не разбрах
    какво значи "сладури"
    и къде са те не видях.

    Поздрав и усмивка.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...