18 dic 2006, 22:44

Дано ...

  Poesía
816 0 17

Тази вечер децата оставят

на масичката своите писма,

писали са какво пожелават

да намерят под своята елха.

Отдавна вече те не вярват

в дядовците Коледа и Мраз,

и знаят че с това поверяват

ролята единствено на нас.

 

Но знаеш ли, това е чест

да бъдем образа на онзи мит

за доброта и  искрен жест

поднесен в празничния миг.

Усмивката на детските лица

зарежда и дарява с топлина.

Дай Боже, нека всичките деца

открият нещо под своята елха.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Виктория много благодаря.

    Поздрав и усмивка от мен.
  • Наско благодаря за пояснението.
    Във всеки от нас живее по едно дете
    Дано да е завинаги ...
  • Жизнено! Браво и от мен.
  • Сладури сте със Стефан
    ... иначе, ако се огледаш, във всяко дете живее по един или повече сладури!
  • Наско благодаря,
    макар да не разбрах
    какво значи "сладури"
    и къде са те не видях.

    Поздрав и усмивка.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...