13 февр. 2024 г., 10:47

Дано човешкото остане живо!

839 1 0

Нескрито ме боли. Съвсем наистина... 

Боли ме от човешкия цинизъм. 

Как станали сме алчни и зависими, 

от глад за своя жалък егоизъм... 

Досущ, като досадната муха, 

да смачкаш разгневен с едно движение, 

с най-тежкото на леката ръка - 

душата на човек, без съжаление... 

И после, тебе тъй себеподобен, 

усмихнал деликатно свойта злоба, 

да чукне на дървото си без корен, 

а всъщност на дъските си за гроба... 

Боли ме за умрялото съчувствие, 

за счупения дух на свободата, 

за празното напълнило се с пустош, 

по-ценна за бездушният, от злато. 

А мойте ближни някъде се губят, 

сред пепелта на своите руѝни. 

Аз знам, че заскърбя ли - ще ме хулят, 

но по-добре да вярвам, че са живи. 

И някой ден, когато не боли, 

накрая ще положа морна плът. 

Дано пък злото скоро прокървѝ, 

преди човешкото да види свойта смърт... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

12.02.2024

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...