Feb 13, 2024, 10:47 AM

Дано човешкото остане живо!

836 1 0

Нескрито ме боли. Съвсем наистина... 

Боли ме от човешкия цинизъм. 

Как станали сме алчни и зависими, 

от глад за своя жалък егоизъм... 

Досущ, като досадната муха, 

да смачкаш разгневен с едно движение, 

с най-тежкото на леката ръка - 

душата на човек, без съжаление... 

И после, тебе тъй себеподобен, 

усмихнал деликатно свойта злоба, 

да чукне на дървото си без корен, 

а всъщност на дъските си за гроба... 

Боли ме за умрялото съчувствие, 

за счупения дух на свободата, 

за празното напълнило се с пустош, 

по-ценна за бездушният, от злато. 

А мойте ближни някъде се губят, 

сред пепелта на своите руѝни. 

Аз знам, че заскърбя ли - ще ме хулят, 

но по-добре да вярвам, че са живи. 

И някой ден, когато не боли, 

накрая ще положа морна плът. 

Дано пък злото скоро прокървѝ, 

преди човешкото да види свойта смърт... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

12.02.2024

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...