Feb 13, 2024, 10:47 AM

Дано човешкото остане живо!

837 1 0

Нескрито ме боли. Съвсем наистина... 

Боли ме от човешкия цинизъм. 

Как станали сме алчни и зависими, 

от глад за своя жалък егоизъм... 

Досущ, като досадната муха, 

да смачкаш разгневен с едно движение, 

с най-тежкото на леката ръка - 

душата на човек, без съжаление... 

И после, тебе тъй себеподобен, 

усмихнал деликатно свойта злоба, 

да чукне на дървото си без корен, 

а всъщност на дъските си за гроба... 

Боли ме за умрялото съчувствие, 

за счупения дух на свободата, 

за празното напълнило се с пустош, 

по-ценна за бездушният, от злато. 

А мойте ближни някъде се губят, 

сред пепелта на своите руѝни. 

Аз знам, че заскърбя ли - ще ме хулят, 

но по-добре да вярвам, че са живи. 

И някой ден, когато не боли, 

накрая ще положа морна плът. 

Дано пък злото скоро прокървѝ, 

преди човешкото да види свойта смърт... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

12.02.2024

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...