30 июн. 2021 г., 07:09

Дано да се досети, че написаното е за нея

1.4K 0 1

Дано да се досети,

че  написаното е за нея! Надявам се!

 

Вървях в мрака. Търсех светлина!

Вървях в бури, дъжд и снегове.

Търсех нейде твоята следа.

Твоя образ, твоето сърце!

 

Търсех те сред нощните звезди,

хиляди в безкрайната Вселена.

Есента в студените мъгли,

в пролетта ухаеща, зелена!

 

Търсех те в морета и реки.

В облаците плуващи в небето.

В грохота на морските вълни.

В спомените тъжни във сърцето!

 

Липсва ми гласът ти и смехът!

Липсва ми косата ти, ръцете!

Вярвай ми, без теб е пуст светът!

Ти си моето красиво цвете!

 

Твоят дъх е в моята душа.

В мен са още твоите очи!

Огънят, запален от страстта

още продължава да гори!

 

Нощем идваш тихо във съня,

тръгваш си със първите лъчи.

Аз след теб не мога да заспя

и преглъщам своите сълзи!

 

29.06.2021 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...