Jun 30, 2021, 7:09 AM

Дано да се досети, че написаното е за нея 

  Poetry » Love
1113 0 1

Дано да се досети,

че  написаното е за нея! Надявам се!

 

Вървях в мрака. Търсех светлина!

Вървях в бури, дъжд и снегове.

Търсех нейде твоята следа.

Твоя образ, твоето сърце!

 

Търсех те сред нощните звезди,

хиляди в безкрайната Вселена.

Есента в студените мъгли,

в пролетта ухаеща, зелена!

 

Търсех те в морета и реки.

В облаците плуващи в небето.

В грохота на морските вълни.

В спомените тъжни във сърцето!

 

Липсва ми гласът ти и смехът!

Липсва ми косата ти, ръцете!

Вярвай ми, без теб е пуст светът!

Ти си моето красиво цвете!

 

Твоят дъх е в моята душа.

В мен са още твоите очи!

Огънят, запален от страстта

още продължава да гори!

 

Нощем идваш тихо във съня,

тръгваш си със първите лъчи.

Аз след теб не мога да заспя

и преглъщам своите сълзи!

 

29.06.2021 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??