Jun 30, 2021, 7:09 AM

Дано да се досети, че написаното е за нея

  Poetry » Love
1.4K 0 1

Дано да се досети,

че  написаното е за нея! Надявам се!

 

Вървях в мрака. Търсех светлина!

Вървях в бури, дъжд и снегове.

Търсех нейде твоята следа.

Твоя образ, твоето сърце!

 

Търсех те сред нощните звезди,

хиляди в безкрайната Вселена.

Есента в студените мъгли,

в пролетта ухаеща, зелена!

 

Търсех те в морета и реки.

В облаците плуващи в небето.

В грохота на морските вълни.

В спомените тъжни във сърцето!

 

Липсва ми гласът ти и смехът!

Липсва ми косата ти, ръцете!

Вярвай ми, без теб е пуст светът!

Ти си моето красиво цвете!

 

Твоят дъх е в моята душа.

В мен са още твоите очи!

Огънят, запален от страстта

още продължава да гори!

 

Нощем идваш тихо във съня,

тръгваш си със първите лъчи.

Аз след теб не мога да заспя

и преглъщам своите сълзи!

 

29.06.2021 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...